На твоя взор водите тъмни
дъха ми спират до зори...
Все тъй си в мислите ми сънни,
не знам дали е сън дори...
Сърцето блъска се натясно,
пак свеждам поглед с вид унил...
И чувствам, чувствам все по-ясно –
така ми липсва моят мил...
На моя сън тревите злачни
с листа ме галят и шептят...
Докосвам сенките им мрачни,
цветя в косите ми дъхтят... ...