Тя гордо и надменно гледа,

от величие притворила очи

и някак плъзга своята ръка студена,

а капка жал в погледа ù не личи.

Решена трайно в тебе да се настани

тя показала е свойте цветни нокти,

начервена, в рокля и с парфюм дори,

дошла е да руши животи....

Госпожа Съблазън я наричаш може би,

но Изневярата ще каже друго.

Тя е мисълта, с която съвестта не спи,

любовница е тя, а не съпруга.

И както гордо и надменно гледа

тя ма сцената е в пълен мрак.

Завесата е винаги пред нея,

за нея зрителят остава сляп!