Стъпваш плахо по земята,
сърцето някак си мълчи.
И пак виждаш ръката,
а до него не си дори...
Замахът във въздуха остава,
а сълзите към пода летят.
Слабостта му лицето ти заличава...
Вълшебните цветя се топят.
Сгушена в плътта ти съдрана,
душата тихо трепти...
Мислите ронят молбата подбрана -
СПРИ, РЪКА! СПРИ! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация