Когато е тъмно и жарко и само шумът мотовилков накъсва безкрайното време.
Когато машината бясна стоманена песен поеме и горещи потоци вода се стичат от мен.
И нощем, и денем.
Като сол при солта.
Ден след ден.
Вахта след вахта.
Тогава си мисля за тебе каквато те помня.
Вълшебна.
Седиш в тишината, взор настрани отклонила.
Ръце скършила, нечия чужда вина сякаш поела.
Сънувам те тихо и гледам как стъпваш в мрака.
Тогава разбирам, че сън си и стъпвам на пръсти тогава. ...