С нокти не стържа по стъклени чувства.
С нежност не хуля най- грозните стъпки.
С поглед не плаша, видяла измяна.
С вас... мен сякаш ме няма...
Притихнала, плаха и скучна.
Познала и болка, и страст.
Забравила как сивото да погубва.
Потънала... удавена... у вас и от вас.
А помните ли колко ви плашех?
И вас, и света недобър.
Как бягахте, щом ви докоснех.
И щом срещнехте погледа вече не мъдър.
Отдавна отминала смелост...
тъгувам по себе си пак.
Отдавна забравих да бъда
и дива, и умна... и страшна за вас...
© Ина Всички права запазени