Трогателно
и мило,
и копнежно,
забрава,
чистота
и неживяно -
да срещнеш някой призрак,
твойто детство
четиресет години
обитавал,
и той сега,
понапълнял, разведен,
със алкохолен дъх
изрича думи,
целящи да запълнят
безнадеждно
отворената пропаст
помежду ви;
в насипно състояние
ти слага
една четиресетгодишна
липса
и нищо общо сякаш
не налага
да виждаш начин,
с който да се вписва
в живота ти,
поглъщащ като блато
и хубаво, и лошо,
и забрава.
А ти се ще да спреш с ръка
вратата
след него да не хлопне
онемяла.
© Павлина Гатева Всички права запазени