НА ВРАТАТА
Ето пак казваш "Стига" и затръшваш вратата.
Ето пак ме целуваш и поклащаш главата.
Ето пак ме напускаш. Вече колко натрупа
разум и мисли, а в сърцето ти - скука.
От страх си обсебен - страх да обичаш.
Спри и почакай, и послушай съдбата.
Спри и заслушай се там на вратата.
Твоето бъдеще там ще ти каже
вече да спреш да се правиш на хладен.
И че твоята ласка копнее взаимност
и не иска сега да остане невинна... ...