На времето по криволиците,
преминали от изгрева до залеза
и заблудени като птиците,
се лутаме объркани в просъница.
Наивно вярвахме в заблудите
като деца в приказки и призраци
и сме наливали основите
напусто ний на пясъчните замъци.
И пак за полети бленувахме
по скелети и корпуси – до пещите,
живяхме, мряхме и се трудихме
във такт на времето и на грешките. ...