27.02.2011 г., 17:16 ч.

На всички мои минали... любими 

  Поезия » Любовна
834 0 6

Ще минат годините, зная,
съдбата със теб ще ни срещне.
Ще те погледна усмихната, ще се поколебая,
а сърцето по тебе отново ще трепне.

Овехтяло, разкъсано, жалко,
пак в опит да пламне отново.
Ще се свива измъчено малко по малко,
да преглътне жива отрова.

А ти дали ще ме видиш
там нейде сред милионите?
А може би ще ме подминеш
толкова малка сред многото?

Но може би нещо ще трепне,
едно старо познато усещане.
Ще впериш поглед във мене,
ще си спомниш как ме прегръщаше.

И ми стига  да се усмихнеш,
тъй както първия път.
След това нека отминеш...
Ех, колко е дълъг денят!

© Снежина Айдарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??