„… Не сте ме убили, нещастници празни,
не сте ме смразили с одумки-лъжи,
ще съществувам и ще ви лазя
по нервите тънки: ”Още съм жив!...””
(Дамян Дамянов)
Сред блатото на низките ви страсти,
сред хулите и мерзостта към мен
ще да направя от нощта аз ден,
щом мина горд над ваш'те дребни касти!
Сплетните ще разрежа с меч от вяра,
омразата ще победя с любов,
ще тръгна смело, без да съм готов, ...