nedi (Недка Григорова)
6 82
16.03.2006 г., 20:52 ч.

На вятъра 

  Поезия
1234 0 5
На вятъра
Бездомен вятър тръгнал към безкрая
прелита над села и градове.
Той търси дом с отворени врати,
дом,който да го приюти.
Навярно аз единствена разбрах
тревогата на вятъра бездомен.
Усещах неговата болка
при всеки удар в моето стъкло.
И чувах, как с пресипнал глас ме моли
прозореца си да отворя.
А аз стоях смълчана до пердето,
до този миг, във който се разплака-
разплаках се и аз след него...
Сега е в моя дом,до мен е седнал,
с наи-нежния си полъх той ме гали.
И аз заспивам щаслива и спокойна
в пргръдките на вятъра бездомен.
И чувам как след "Лека нощ"ми казва
"Обичам те...,момиченце добро."

© Недка Григорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??