Mariq_Vergova (Мария Вергова)
108 759
12.07.2009 г., 19:33 ч.  

На вятъра любима... 

  Поезия » Любовна
1170 0 17

Тази нощ някой тихо почука
с мокри пръсти по моя прозорец
и помоли ме плахо капчукът,
с глас дъждовен, да му отворя.

Тъмнината лениво провлачи
меки стъпки към моята стая.
А със нея немирният вятър
се промъкна и ме замая.

С порив нежен и лек ме докосна
с капки дъжд върху моята кожа.
А по устните, сънено-топли,
той дъждовна целувка положи.

И изрече със повей омаен,
тихо шепнейки моето име -
в този свят тъй голям и безкраен,
мен избрал да му бъда любима.

Със невидима длан ме погали,
със безплътни криле ме обгърна
и в нощта на ръце ме понесе,
силно моето тяло прегърнал.

Над вековни земи и морета,
сред безкрайни гори и пустини,
до далечни звезди и комети,
над поляни и цветни градини.

А накрая със нежна прегръдка
във постелята върна ме леко.
Във ъглите на моята стая
тъмнината се стелеше меко.

Вън капчукът напевно ръмеше
по стрехите на спящите къщи.
А дъждът влюбен шепот донесе -
всяка нощ аз при теб ще се връщам...


 

© Мария Вергова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??