На върха на перота са мисли,
изтичащи през него чувства.
Огледалото отразило е времето,
неумолимо изтекло с мастилото.
Захвърлям перото, изписвам със пръсти,
докосвам, обичам, чувствам, рисувам.
Извайваща нежност достига душата ми,
и там сред небето намирам живота си.
Сред цветни лъчи, светлина...красота.
Ръцете ми вече са бели крила.
Летя и дочувам онази мелодия чудна,
която дописвам на листа...с душа.