На възглавницата червена роза...
лежи тихо сред онемяла белота...
Поглед тъжен... сърце разкъсано...
Червена роза напомняща за празнота...
Мисъл тъжна... лице разплакано...
загуба тежаща... тласкаща към себе си самота...
Червена роза... листенца разпилени...
сред мечти станали на прах...
Червена роза... красота от миг отминал...
душата обгърната е в страх...
Болка, прокрадваща се отникъде...
...отнема покоя... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация