Ти беше вятърът немирен,
буйно разлюлял житата.
Аз, пролетният дъх ефирен,
заспал блажено сред цветята.
Ти беше като океана.
Аз, бистрата река пенлива.
Ти бе скала, до мен опряна.
А аз до теб - бреза свенлива.
Ти беше горд красив елен.
Аз – влюбена сърничка нежна.
Орел бе ти, в небето устремен.
Аз, плаха гълъбица нежна.
И още е така. След много дни и нощи,
ти – огън, аз – вода, един до друг сме още.
На ябълката сладка двете половини,
земята благодатна и небето синьо,
пясъчните дюни и вълните морски,
гъстите дъбрави и цветята горски,
слънцето, огряло облаците сиви –
само като цяло ние сме щастливи.
*******************************************************
© Генка Богданова Всички права запазени