Задъхано, със пръсти юлски косите ми пак лятото разроши. Не виждам и рояка от светулки в преднощите, когато стъпвам боса
по ширналите се ливади, прясно окосени - със аромат на невен и на комунига, прекрасни, Вие сте от слънцето родени във маранята, дето високо към звездите се издига.
О, как обичам да тичам босонога, калинки да събуждам във тревите. Изчезва в миг предвечната тревога и по-честити стават дните ми.
О, как обичам славееви песни, улавяни във миг на прелестно разсъмване. Въпросите намират отговори лесни - очаква ме нахлуването в тъмното.
"О, как обичам да тичам босонога,
калинки да събуждам във тревите.
Изчезва в миг предвечната тревога
и по-честити стават дните ми.'
Поздравления Мери!
Чудесна поезия!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
нежно полята с капки роса... - е стихът ти!