Задъхано, със пръсти юлски
косите ми пак лятото разроши.
Не виждам и рояка от светулки
в преднощите, когато стъпвам боса
по ширналите се ливади,
прясно окосени -
със аромат на невен
и на комунига,
прекрасни, Вие сте
от слънцето родени
във маранята, дето високо
към звездите се издига. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация