На забрава ме обрече

2.02.2007 г., 21:19 ч.

Поезия

5.0 (2)

925 0 8

Ноща е дълга, плаче тишината,
сълзи горещи парят ми дланта,
като черна птица е душата,
а аз крещя във самота!
На забрава ме обрече
и остави без мечти,
само болка ми донесе
щом прошепна ми: "Върви!"
Една сълза не пророни,
не каза "Сбогом" дори,
една лъжа ми остави
вечно в мен да кърви! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Haikus
... на авлигите, знай, не отива.

Стъпва тихо на пръсти април, с птича песен хлапашки свирука, и очи дъгоцветни присвил, с цъфнал клон...
Изгубих се в посоките на дните

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Amargo

Горча ли ти? Отричаш. (Лицемерие.) Наясно си, че утре ще съм същата. Какво очакваш? Кредит на довери...

Още произведения »