Безлично. Нямам себе си дори.
Не зная. Как да продължавам.
Залива ме безличност. На талази.
Къде да я отхвърля? Да забравя...
Безлично. Като бялото в очите.
Склера викаме му. Назоваваме.
Сътворение? Къде ти!
Само спомени. Ограничаващи.
Безлично. Мислите в тълпата.
Всичките до болка са познати.
Няма разлики. Дори в сърцата.
Метафори са на разни чувства.
Безлично. Безмислено ли било?
Дето все за идентичност някаква се борим.
Къде са славеите? Да попеят.
Или пяха гарваните...?
Над гробове без паметни плочи...
© Джули Всички права запазени