Крепя си си живота на твоите плещи,
подръж ме, поне още няколко мига.
Постой си при мене, във своето вкъщи,
душата ти топла да чувствам ми стига.
Тежа ли ти вечер, когато заспивам
на твоята толкова крехка снага
и през главата и двете завивам
от страх да осъмна сама.
Презирам се. Искам ти прошка,
че моята лодка се дави в морето
и егоистично превръщам те в котва,
за да не отплавам в небитието.