На заплата всичко е в позлата,
пеят птици по опънатите жици.
Край реката по-зелена е тревата,
в сметката ми нулите - осмици.
На заплата волна е душата,
мислите ми - стихнали критици.
И са по - наред и по - така нещата,
а жените до една кралици.
На заплата друга е земята,
по блестящи жици пеят птици,
а изгряло слънцето премята
във ръцете ми товар жълтици.