Следя спокойно часовете,
прегръщащи с ръка нощта,
в шума на зъзнещи дървета,
усещам пулса на града.
Заспива той едва, полека,
в гръдта на синя планина,
а с камените му пътеки
танцува ледна тишина.
И гъста тъмнина покрива
навред във мека пелена
прозорци, къщи и градини,
за да потънат с вечерта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация