Свистене
Вик
А после взрив
Прекъснат миг от нечии надежди.
Туптяща земна твърд и счупени стъкла, отломки от стена, осколки, кръв.
Метален вкус на неизпълнени молитви.
Днес никой тук не спи, и там не спят и хвърлят свойта злоба турбулентна.
И падат от небето бомби.
Посяти в земята раждат мъст
И знам че злоба ще пожънат.
Ти знаеш ли звездите как блестят През Март.
Във ранно утро. ...