16.05.2007 г., 16:21 ч.

На зазоряване 

  Поезия
868 0 6
 

 

На зазоряване росата е студена.

И леденият хлад да те прониже само стига...

Поискаш ли - тогава ще изпиеш

дори студената роса-магия.

На зазоряване е тихо.

И само капките се чува как се стичат

по острите треви и се разбиват

една във друга, като две сълзи,

едва изтръгнати една след друга

от ослепените очи.

На зазоряване поискай  изгрев.

И ще го видиш.

Неповторим, прекрасен изгрев-чудо.

Ще се окъпеш след това в росата,

безсрамно гол и с каменно лице,

но превъзмогнал суетата на душата

като дете - пречистен и смирен.

На зазоряване ще чуеш как в тревата

танцуват капките кадрил.

На зазоряване.

Не вечер.

Не на пладне.

На зазоряване търси ме.

Там, в росата.

Ако в росата си ме скрил.



Дарина Дечева


© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??