…Малко горски цветя ти набрах.
Беше лято – ни делник, ни празник…”
Янислав Янков
Ти пак забрави за цветята.
Да беше здравец ми набрал!
Ти пак забрави за мечтата.
От обич цвят да си събрал.
Сълзите тайно ще изтрия
и нежен поглед ще сведа.
Престилката ще мачкам тихо.
Ще мълча и няма да те нараня.
Нека зло да ме забрави,
но днес останах без цветя.
За хляб си дал последния си грош,
а аз мечтая за „миллион алых роз“*.
Набери ми горски цветя!
Бели и сини.
Едни такива, родени
сякаш за мъка.
Ще ги сложа във бялата ваза.
Ще оставя прането встрани.
Ще заплача и нищо няма да кажа.
* – песен на Алла Пугачова по текст на Андрей Вознесенски
© Ирена Емилова Всички права запазени