Забързана, объркана, разколебана,
с разрошена от вятъра коса
вървя към теб съвсем смълчана
и с протегната напред ръка.
Ти беше там - не го очаквах.
Не вярвах, че е истина това -
на среща с непознат отивах
като на сън и на лъжа.
Погледна ме с въпрос в очите,
усмивка устните заля
и под светлината на звездите
тръгнахме сред шумната тълпа.
Вървях безпаметна и безтегловна.
Понесох се в диханието на нощта,
обгърната от смях и музика гальовна,
без да предполагам за клопките на любовта...
25.09.2006
© Врабчето Всички права запазени