НАЧАЛОТО
Гори началото ни ново
и пламъците димни близват
надеждата изпредена от слово,
съшита със мечти и мисли.
Гори началото и предвещава
на края дългия си път.
Тече във вените, прогаря
на бъдещето нежната му плът.
Улисани във многоречия и букви главни,
забравяме да сложим точка.
Началото е ден до пладне,
във пътя е поредна плочка.
На утрето сме постоянно верни,
на бъдното залагаме безславно,
но минало тече във наште вени
и то сега е главно,
и то до днес отрича
на думите ни жалката гръмливост.
Сегашното наум ни срича,
с молитва за добро и милост.
© Мария Чомакова Всички права запазени