25.05.2017 г., 23:38 ч.

Началото 

  Поезия » Любовна
358 0 1

Нямам дума за тебе.
Една-единствена.
Нямам.
Колкото и да редя буквите, 
не те получавам.
Толкова звуци,
бягащи по значението ти,
по мисъл и чувства,
по удивлението,
което си. 
Остава мълчанието
и онази странна вибрация
в името ти.
Началото.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Вчера в коментар към "Вина" ми казаха, че не съм виновна, а съм белязана. С любов. 
Не. Белязана съм с истина. 
Има такива хора. Които отиват отвъд определението за любов. И дори и да ги наричаш 'Любов', те са много повече от това. Една дума не стига за тях. Нито всичките думи, както и да ги използваш. И няма значение дали ще ти бъде редом или ще остане далеч, винаги ще присъства. Защото е в теб. Защото е твоята истина. И я обичаш. Докато те има.
За моята истина.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Началото понякога остава и в края.., но пак си е начало.. ..Хареса ми!
Предложения
: ??:??