Спрях да мечтая за велики неща.
Нека аз съм великото нещо.
Дадох покой и сълзи, и сънища...
Изгубих се и спрях да бъда вечност.
Нека не съм съвършена жена.
Нека съм просто момиче въздишка.
Всичко ще бъде тъй, както си знае.
Тогава защо все разнищвам, разнищвам?
Притъмнява, изгрява, и все по-кратки
ми се струват щастливите събития
и сънища. Нека съм просто щастлива луна,
и отсега нататък ще нося спомена, ...