Това е полуголата истина,
разсъблечена без много думи,
може би на вид безсмислена,
но е пленница в ума ми.
Тя е вплела тънки нишки
в мислите насочени към теб,
вътре в мен ги нося всички,
чакайки в един момент
да направят бъркотия,
фигурите да разместят,
да направят на пихтия
мозъка ми и да блеснат
тъжни спомени, от близко
минало, сегашно, не, не искам
бъдещето си избистрям,
днес започвам го начисто!
© Виктория Тасева Всички права запазени