Има я,
в мен е стаена.
Начупена нежност,
с години таена.
Нещо не стига,
нещо я счупва.
Малко ти даваш
и тя се пречупва.
Ръце да протягам
нежно да галя.
Тогава щастлив си,
искаш я, зная.
Но нещо не стига,
вечно се счупва.
Нежност щом искаш,
недей я погубва.
© Лилия Нейкова Всички права запазени