Изгубих я.
Заминала в чужбина,
разпръснала по пътищата вятър.
Душата ми.
Над бялото и синьо
от облаците пие сухо лято.
Душата ми.
Или по-точно - сянка,
спасява се във Тропика на Рака.
Изгубих я.
А беше ми любима.
Сега е просто спомен за приятел.
© Павлина Гатева Всички права запазени