29.04.2023 г., 0:27 ч.

Надежда, вяра и любов 

  Поезия
241 1 6

Доверих се на себе си, повярвах си...

и ето Светът ми се срина, Света

на мъченик предал своето аз,

и за какво? Може би, вяра...

 

Не ме лъжи, вече не вярвам.

За предателство сила не трябва.

Не се чувствай виновен,

че не вярвам в тази лъжа.

 

Овации, аплодисменти...

изтръпнали от подлоги ръце.

Защо Народа крадете...

Нима сме Народ без сърце.

 

Благодаря на тебе, Господи,

че позволи ми да споделя с теб

не само страховете си,  но и 

надеждата, дето зрее в мойто сърце.

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ,много ви ,Благодаря ,момичета за хубавите думи за скромната ми поезия!Хубав и усмихнат ден!!!Сенигла🌹,Паленка🌹!!!
  • Поздравления! И чудесно се връзва с коментарите на Сенилга!
    Красива поетична страница!
  • Не ме лъжи, вече не вярвам.
    За предателство сила не трябва.
    Не се чувствай виновен,
    че не вярвам в тази лъжа.

    перевод на украинский

    Не бреши мені, я вже не вірю.
    Для зради не потрібна сила.
    Не почувай себе ти винним,
    Що я не вірю в цю брехню.
  • Отлично!
    "надеждата, дето зрее в мойто сърце" - и пока бьется сердце, пусть надежда не покидает нас.
  • Благодаря,Младене хубав ден!!!
  • "За предателство сила не трябва."
    ...
    Овации, аплодисменти...
    изтръпнали от подлоги ръце."

    Отново много концентрирано и каратистки точно поразяваш целта със стих, Ачо.
    Поздравление!
Предложения
: ??:??