bgirl-radi (Радина Петрунова)
3 4
21.04.2010 г., 20:46 ч.

Надежда 

  Поезия » Любовна
993 0 3

Младостта, повехнала от мъка и сълзи,
сърцето, раздрано от болка, не спира да кърви.
Душата тъжни, тежки думи пак мълви.
Съзнанието мрачно е, обгърнато в мъгли.

Камбанен звън разцепва мрака,
а тя горката сама на пътя чака.
Покосена от черните си мисли, тя заплака,
полужива стои и чака ли, чака!

Дъжд заваля, а тя все още е сама.
По бузите ù бели, нежни стича се сълза,
породена от мисълта за липсата на вечността,
погубена, погребана някъде на край света!

През погледа ù бързо светкавица минава!
Май бурята започва да отминава...
Избистря се небето и слънце пак изгрява,
надеждата като че ли остава, а не заминава!

© Радина Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??