geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
22.05.2010 г., 20:19 ч.

Надежда 

  Поезия » Любовна
708 0 2

По златната пътека към брега
танцуваше за мен една надежда,
в атлаза на заспалата вода
раздипляше от трепети одежда.


Галеше ме с повей лек нощта,
като с крило на незаспала птичка,
изтрила всяка горест и тъга,
слях се със магията самичка.


Отнейде тиха песен долетя,
сърцето ми със спомени докосна,
поех отново твоята ръка,
забравила за всяка мисъл злостна.


Беше танц на спомен и забрава,
танц на дълго страдала душа,
поискала все пак да се надява
и скътала дълбоко любовта!

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??