joddie (Катерина)
14 6
5.12.2005 г., 22:18 ч.

Надежда 

  Поезия
692 0 2

Потъна кораба –

Останаха развалини да плуват,

И таз метафора,

И всички други отпътуват.

Но има някъде

Сред тези плуващи останки,

Да, има някъде

Свещен живот без тъмни сенки.

И тази вяра,

Облечена във черна роба

Тя е сама –

Сама от люлката до гроба.

Но тя е тук,

Тя оцелява през годините –

Маскиран шут

Или свободна птица сред робините

Мен нежно движи –

Към теб ме води безвъзвратно

През страшни бури,

Към теб и никога обратно.

Тази надежда осветява

Към тебе пътя ми в нощта.

Тази надежда в мен остава

За винаги е тук, за вечността!

© Катерина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мерси за добрите думи
  • Браво!Наистина е нестандартно и по-различно от другите стихове...Прекрасно е! 6 от мен и поздрав!
Предложения
: ??:??