Забързано крачиш, приятелю мой,
нарамил торбата с проблеми,
понесъл тревоги и грижи безброй,
загърбил мечтите големи.
За малко поспри се и поглед вдигни
към тази тълпа отчуждена.
Там гледат те пълни със обич очи
с усмивка, за тебе родена.
И в сивия мрак на поредния ден
искрица една се процежда.
В безумния бяг на света, тъй студен,
прокрадва се светла надежда. ...