НАДЕЖДА
Човек се ражда
с надежда една,
да премине
пътя на своята съдба.
Една мисъл,
сърце, кръв и доброта.
Дори и физически
да си силен,
психически отпадаш
в ден, в който,
над главата ти увисва -
присъда една.
Ставите да скърцат
и да имаш болки
в двете колена.
Ех - такава е твоята съдба.
Слънцето ще свети в
твоите очи всеки ден,
но блясъка в тях
ще намалее,
докато от болка
угасне някой ден.
И тъй прикован на стола
или леглото с поглед
през прозореца
устремен.
Ще се питаш сам.
Кой си ти
човече неподвижен
и увреден.
Ех, живот!
Защо ли всеки ден-
сам да си говоря
със себе си да споря.
Ех, живот, живот,
На инат ли искаш
да живея със своите
копнежи и несбъднати мечти.
© Георги Георгиев Всички права запазени