Разплака се от болка тишината
но скри сълзите си в дъжда,
презряна бе от всички на земята –
оставена бездомна и сама!
Шумът превзе живота и сърцата,
успя да покори света
промъквайки се тайно там, в душата,
поиска да погълне любовта!
Но, имаше надежда в светлината
покълвайки в най-младите треви,
понесла се на пролетния вятър,
събуждаше заспалите мечти!