8.12.2018 г., 15:30 ч.

Надежда 

  Поезия » Бели стихове
759 2 12
Отмина бурята! А беше тъй зловеща,
сви щеше вятъра и изтъргваше дървета,
а оголените корени докоснаха небето
със надежда, че ще премине бурята
и слънцето отново пак ще ги докосне.
А семенцата ще покълнат напоени
от сълзите на времето и ще родят отново.
Ще бъдат силни - изправили величествено
ръст към небето и звездите...!
И разстила се времето бързащо.
И ни казва...не губете посоката!
Виж светлия лъч на надеждата - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Предложения
: ??:??