29.07.2023 г., 7:35 ч.

Надежда 

  Поезия » Любовна
463 0 0
Дори и да не виждам аз очите ти го зная, че истинска си ти, скитаща се там някъде в безкрая.
Смяташ ли, че ми нужно за сърцето, физическата твоя красота?
Това ли впечатление аз във теб оставих, че не искаш да обикна твоята душа?
Различни сме със теб, а може би и чужди?
Но повярвай, че без теб, животът ми преди бе изпълнен с нужди.
Казваш ми, че бил съм аз, неискрен в чувствата си и делата.
Но няма как да видиш ти, какво изпитвам аз в сърцето ми и във душата.
Всеки ден надявам се и си мечтая, че някой ден ще ме погледнеш, както аз те виждам във представите си там някъде в безкрая.
Но уви това мечти са само на хартия и както във живота случва се навярно, надеждите към теб във бедеще ще ме накараш от сърцето си да ги изтрия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Александров Всички права запазени

Предложения
  • Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
  • Свободна воля, казват ни е дадена, но сянката си, как ли да надскочим, дребнавият ни свят за клюки г...
  • Не бях добрият син, но ето - скърбя наравно с най-добрите синове. Сърцето ти до края бе заето за моя...

Още произведения »