Как утрото мирише на надежда....
Как блести зората в жарна светлина!
Как сладко, като птича песен, ни нашепва,
за една останала, несбъдната мечта.
Блести света с най-ярката завивка.
Няма смисъл да се криеш, да мълчиш...
Животът не е ли в една усмивка?
В смелостта да можеш да я споделиш...
Дори да струва много, да я гониш,
сред много други да я различиш..
Една усмивка струва шепа обич,
но толкова дали ще можеш да платиш?!
Настъпва утрото с една надежда,
и с една надежда гасне във съня...
Дори мечтата да е толкова далечна,
с една усмивка ще изляза пред света!
© Антониа Димитрова Всички права запазени