Всички живеем във замъци –
Тъмни, отблъскващи.
Скитаме се – малки самотници –
В търсене на утрото.
Имаме свещи.
Палим ги с дъх.
Безнадеждно вярващи клетници,
Че няма да изгорят.
А блясъкът толкова кратък е –
Не стига да мигнеш веднъж.
Восъкът стопява се
И мракът се връща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация