Само тя ми остана след любовта,
да сгрява мойто студено сърце.
Нея имам, тази надежда една
да се докосна до твойте ръце.
Надежда породена от дела
и чувства студени, замръзнали.
Надежда имам само една,
днес сълзи са я прегърнали.
Ти ще се върнеш някой ден,
за да докажеш, че и ти си обичал.
Че влюбен си бил някога в мен,
но дълго време си го отричал.
Надежда една, която да сгрява
студената, премръзнала душа.
Защото никога не се забравя
спомена, парещ от любовта.
© Иваничка Петкова Всички права запазени