Ти, моя любов, самотнице тъжна
Ти, моя любов, вярваща още в безумни лъжи
Толкова повърхностно искрена
че сърцето страшно рани.
А ти, мълчание мое, говор в ума
ти, който не даваш ми капка покой!?
И с шепнещо слово тъга ми навяваш.
Отново и отново.
Ти, вяра безвярна, прощална молитво
Блуднице, вихреща, самота и грях
Обула моите човешки страсти
повила ги с думи, пропити с лъжа ...