18.01.2007 г., 18:30 ч.

Надежда,Вяра,Любов 

  Поезия
1603 0 10
НАДЕЖДАТА-умира бавно,
в сърцето ми туптящо
под адската жарава
и плаче душата ми жално.

                      И ВЯРАТА ми тихо гасне,
                      уби я ... и лъжи ми подари.
                      Нито огън,нито жар ще пламне,
                      само забравата всичко ще изпепели.

                                                 А ЛЮБОВТА ми - тя се бори,
                                                 иска да живее,но умира...
                                                 пада,става,моли се ... защо ли?!?
                                                 като тя отдавна вече не е жива...

© София Ленова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??