1.07.2014 г., 23:27 ч.

Надежда за обич 

  Поезия » Любовна
529 0 0

Внезапно мрак обгърна моята душа.

А беше ден.

Слънчев и красив, за хората около мен.

Но не и за моята душа.

Усещах само студ и болка.

А имаше вътре и вяра, и надежда.

Напуснали са ме сега.

Дали са тръгнали да търсят любовта.

Дали са тръгнали да търсят моята сродна душа.

И сърцето ми не казва.

А може би са тръгнали към съдбата,

да я помолят да ми по подаде ръка.

Дано да е така,

и те да се върнат с моята сродна душа.

Моята сродна душа която ще ме дари с любовта.

© Наско кирилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??