Над пясъка се вие вятър,
вятърът развя и твоите коси.
Да бъда до теб на не повече от метър,
това желание струи от моите очи.
Думите се леят от устните ти нежни,
Като приказна мелодия, радваща слуха.
Словата ти са толкова небрежни,
Но предизвикват в мен душевна суматоха.
Смутено гледам настрани сега,
Защото невъзможна е връзка между нас.
Как да нараня аз твоята душа,
Като знам, че би избягала завчас. ...