12.02.2005 г., 9:38 ч.

Надеждата остава 

  Поезия
985 0 3
Във утрин слънчева и свежа,
със дъх на пролет и цветя,
една надежда ме повежда -
една надежда с много имена.

Закичила лъчи в косите
пристъпвам боса в песента,
изпълнила със звуци дните,
и с полета на птичите ята.

С вятъра напред се нося
сред акорди нежни и добри,
сплела къдри дългокоси
в ритъма на своите дни.

А надеждата една остава -
да ни стопля и крепи,
дори когато остарявам
и сребреят моите коси.


© Надя Вълканова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

  • Надеждата прелитна във простора,
    дари усмивка, даде ми кураж…
    И тихо ми остави спомен…
    Надеждата облече ме в закрила,
    нежно със крило попи сълзите.
    И полетя със вятъра немирен…


    Хареса ми стиха ти, 6 ! Дерзай и успех!
  • Може би...
  • Сребърните нишки в косите са красив ДАР
Предложения
: ??:??