shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)
161 510
4.11.2010 г., 13:58 ч.

Надеждата умре ми 

  Поезия » Гражданска
872 0 15

Надеждата умре ми за последно,

че можело и тук да сме добре

и заседнах си като  несретник,

подобно плувнало в блáто мюре...

 

Налях си чаша шльокова ракия,

нарязах тънко сухото мезе,

поседнах да се пръжне дребната хамсия,

предъвквайки от снощното пане...

 

Дойде и комшото, че му умрела

и неговата розова мечта.

Донесе малко веяна сардела

и го отпрахме на пцувня!

 

Че то да пцуеме ни ного бива

и футболо да нищим до зори,

а туй, че нацията ни загива,

за к’во пък точно нас да ни боли!

 

Па доде още укьо Гьоре

и он започна да риве,

а я му окам  - то за ко се зориш,

дай да гътнем малкото теле!

 

Ше да си прайм и барбекю, бифтеци,

ше жулим тая пуста шльокавица,

кака Гюра ше върти кючеци -

по бикини и со бели ръкавици!

 

И дреме ни, че тука никой не остана

и нема кой да фане да оре...

и че държавата ни изостана -

е, важното на нас да е добре!

 

Заранта видееме се под масата

и секи цепи го глава...

То днеска пак я втасахме

и пак ше се напраим на свиня!

© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??