Ще те имам някъде в безкрая
на самотното ти бяло лято,
и луната даже ще е цяла,
няма да ни пречи тишината.
Ще те имам даже наранена,
ще те пия цяла, без остатък,
и парченца даже от Вселена
няма да попречат да остана.
Ще изпея всичките си песни
все за тебе, ти, любов ранима,
ще те пазя във сърцето свидна,
та дори докрай несподелена.